ФК „Дунав“ (Русе)

Описание

Клубът е основан на 16 февруари 1949 г. в резултат на обединение на ФД „Локомотив“ (учредено 1930 г. като ЖСК), ФД „Динамо“ (1944) и ФД „Русенец“ (1947). Обединителното събрание се състои в местното кино „Славянска култура“. Пръв председател е Т. Георгиев.
Малко след това приема името „Торпедо“. През октомври 1949 г. клубът е разформирован и на негово място са създадени 5 доброволни спортни организации на ведомствен принцип, каквато е практиката в цялата страна по това време – ДСО „Торпедо“, ДСО „Септември“, ДСО „Червено знаме“, ДСО СКНА и ДСО „Спартак“.
През сезон 1951 ДСО „Торпедо“ участва за първи път в А група, но се класира на последното 12-о място и изпада. През сезон 1956 отново е в елита, но пак не успява да се утвърди в шампионата. Записва само 2 победи и завършва на последното място.

На 11 май 1957 г. петте доброволни спортни организации в града се сливат под името „Дунав“. През сезон 1958 клубът участва в А група и се класира на предпоследното 11-о място. Поради преходния характер на сезона и липсата на изпадащи, русенци остават в елита.
През 1958/59 се представят значително по-успешно и завършват на 6-а позиция. В следващите години „Дунав“ се утвърждава в А група, основно благодарение на централния нападател Никола Йорданов, считан за най-великия футболист в клубната история. Той играе за отбора от 1960 до 1972 г., отбелязвайки 132 гола в елитното първенство, и е избран за Футболист №1 на Русе за ХХ век.
През сезон 1961/62 Йорданов става голмайстор на А група с 23 попадения. Същият сезон „Дунав“ достига до финала за националната купа, където губи с 0:3 от Ботев (Пловдив).
Отборът записва 10 последователни сезона в елита, като почти винаги е в златната среда на класирането. Сред изявените футболисти са Стоян Маринов, Петър Флоров, Васил Разсолков, Ремзи Нуриев и Добри Добчев. Серията в А група приключва през сезон 1966/67 с 15-о място, но само година по-късно „Дунав“ отново се завръща сред най-добрите.

В края на 60-те години в състава постъпват футболисти като Слави Дамянов, Иван Въжаров, Никола Христов, Стоян Илиев и вратарят Игнат Младенов, които се превръщат в гръбнака на една от най-силните формации в историята на клуба.
През сезон 1972/73 „Дунав“ се класира на 6-о място в А група, но е изваден от първенството заедно с Черноморец (Бургас) поради доказан опит за уреждане на срещи. През 1973/74 русенци печелят Северната Б група, а Никола Христов и Стоян Илиев си поделят голмайсторския приз с по 16 гола.
През сезон 1974/75 под ръководството на треньора Петър Аргиров „Дунав“ завършва на 4-то място в А група и за първи път се класира за европейските турнири. В Купата на УЕФА отборът среща Рома – загуба с 0:2 в Рим и паметна победа с 1:0 в Русе пред 25 000 зрители, с гол на Тодор Иванов.

След изпадането си от А група през 1991 г. „Дунав“ цели 25 години не успява да се завърне в елита. В този период клубът често е съпътстван от тежки финансови кризи, заради които неведнъж се свлича до аматьорския футбол.
Първата половина на 90-те години на ХХ век са сравнително стабилни за русенци, макар и във втория ешелон. Преди началото на сезон 1994/95 дори са смятани за основен фаворит за промоция в елита. За старши треньор е назначен Аспарух Никодимов. Въпреки сериозните финанси, с които разполага, отборът записва незадоволителни резултати. На полусезона наставник става друга легенда в лицето на Добромир Жечев, но ситуацията не се променя. В крайна сметка „Дунав“ е изпреварен в класирането от Спартак (Варна) и Раковски (Русе). През същия сезон русенци достигат и до финал за Купата на ПФЛ, който губят с 0:3 от Етър, а впоследствие издръжката на клуба бива спряна. В резултат на това отборът завършва на 17-о място през сезон 1995/96 и изпада във В група.
Следват години, в които русенци се движат между втора и трета дивизия. През 2003 г. клубът фалира, а новото дружество започва участие от областната група. През сезон 2003/04 под ръководството на Никола Христов отборът печели Купата на Аматьорската футболна лига. Във финала надиграва с 1:0 „Сливен“ на стадион „Локомотив“ в София с гол на Мирослав Енев от дузпа. През 2005 г. се завръща в Б група, но през 2011 г. отново изпада в несъстоятелност.

През второто десетилетие на ХХ век започва възход на клуба. След два поредни сезона в трета дивизия, през лятото на 2013 г. „Дунав“ получава покана да се присъедини към Б група, тъй като три отбора се отказват от участие. След само един сезон във втория ешелон обаче отново изпада в аматьорския футбол.
През лятото на 2014 г. за старши треньор е назначен Веселин Великов. Той поставя основите на стабилен отбор, който прегазва конкуренцията в Североизточната В група през сезон 2014/15. Русенци завършват на 1-во място с 28 победи, 1 равенство и 1 загуба при голова разлика 121:11. Възходът продължава и през следващия сезон. Клубът завършва на 1-во място в Б група и се завръща в елита след 25-годишна пауза. Сезон 2016/17 в Първа лига също е изключително успешен. „Дунав“ повтаря най-доброто си класиране в историята, финиширайки на 4-то място в крайното класиране. С това си спечелва правото да се завърне в европейските клубни турнири след 42-годишна пауза.
През лятото на 2017 г. русенци срещат казахстанския „Иртиш“ в 1-вия квалификационен кръг на Лига Европа и отпадат след две загуби с 0:1 и 0:2. На вътрешната сцена записват още 3 сезона в Първа лига. През 2019/20 изпадат от елита след бараж срещу Монтана, който е загубен с 1:4. Впоследствие клубът се отказва от участие във Втора лига поради липса на финанси и отново стига до аматьорския футбол.

Преди пет години Сдружение на феновете и треньори от Детско-юношеската школа на Дунав – Русе придоби акциите на клуба от досегашните собственици – Красен Кръстев и швейцарския консорциум, който за кратък период притежаваше клуба. С този ход „Дунав“ пое по нов път, преминавайки в ясни и отговорни ръце, зад които застанаха хора, тясно свързани с историята и бъдещето на клуба.
От стратегическа гледна точка новото ръководство взе решение отборът да започне постепенно и устойчиво възстановяване, като участва в Североизточната Трета лига и постави детско-юношеската школа в основата на цялостното развитие. Този подход бе подкрепен и на институционално ниво след среща с общинското ръководство, на която бяха представени дългосрочните намерения за клуба.
В следващите години избраната стратегия даде резултат. „Дунав“ се стабилизира организационно и спортно, прекара два сезона в Трета лига, след което заслужено се завърна във Втора лига. Към момента клубът се състезава в Б група за четвърти пореден сезон, утвърждавайки се като стабилен и последователно развиващ се отбор.