Кандидатът за народен представител от ГЕРБ-СДС в 19-и МИР Русе Драгомир Драганов, който е представител на СДС в листата, обяви 15-те приоритета, за които ще работи, ако влезе в парламента. Сред приоритетите на Драгомир Драганов е децентрализацията, която ще даде много повече свобода на местната власт. Ето какво сподели той по темата:
Моделът на децентрализация и изборът на областни управители
Всяко едно ново правителство или всяко едно ново Народно събрание говори за децентрализация, но с влизането на България в ЕС трябва да видим какъв е моделът в другите държави като Чехия, Словакия, Унгария, Германия. Там децентрализацията е изграждането на второто ниво на управление – регионалните или областните управители да бъдат не назначавани от правителство, а да бъдат избирани от гражданите на съответния регион.
Така няма да бъде допуснато при една смяна на правителство, както сега стана, всички областни управители да бъдат сменени, което забавя всички процеси. Има регионални съвети, където те се избират както кметовите на отделните общини, така и областните управители и във връзка с тази смяна работата на съветите забуксува, а те имат решаваща роля за одобряване на различни проекти, различни предложения и те де факто в момента не могат да действат и да работят.
И става един вакуум в този период, докато се избере следващия регионалния съвет и докато се изберат новите хора. Това забавя и изключително много процесът за усвояване на финансовите средства по различни програми и по различни проекти, както в национален мащаб, така и в европейските проекти. Ние губим 300 млн. евро за това, че не са изградени тези фактически регионални представители, които трябва да бъдат избирани от гражданите, а не от Министерския съвет.
Финансирането на общините в условия на децентрализация
Трябва да се създадат много повече правомощия на тези областни управители или ще бъдат регионални министерства, както е във Унгария и Румъния. В Румъния фактически общините отиват в регионалния съвет и там те получават финансирането. Не е необходимо всеки един кмет и всяка на една община да пътува до Министерството на финансите в София. Когато е на по-малка територия, хората се познават, ръководителите се познават и се вижда кое е по-нужно както за инфраструктурата, така и за различни проекти. Така че разпределението на средства да става на едно второ ниво на управление и няма смисъл всички тези региони и общини да пътуват до София. Това са допълнителни разходи, имайки предвид, че 50 000 коли на територията на България пътуват всеки път до София и се връщат да решават различни проблеми в различни министерства
Данъците и общините
Ние сме централизиран бюджет. Това означава, че ДДС и всички данъци, без местните данъци, влизат в Министерството на финансите и оттам се преразпределят към общините с изравнителна субсидия. Не е необходимо тази изравнителна субсидия, в зависимост от големината на общината и от населението да се разпределя вече от Министерство на финансите, а една част от тези средства да остават в общините, за да могат те да се направят реални бюджети, да не чакат фактически на МФ. Това означава, че ще имат по-голяма самостоятелност. Особено за граничните общинни – част от средствата примерно за Дунав мост се събират около 25 милиона евро. Една част да остават за общината, за да могат да се попълват капиталовите разходи и да се организират нещата във връзка с инфраструктурата на съответната област или съответния регион, защото тези общини са много по-натоварени там, където минават трансграничните потоци.
Какви са ползите за хората от децентрализацията
Още в създаването на Конституцията през 1991 година беше залегнало изграждането на второто ниво на управление и то трябваше да бъде третирано в закон. Още няма такъв закон и по-лесното е да бъдат назначавани областните управители от МС, отколкото да бъдат чрез избор. Но това дава една стабилност за управлението. В последните 5 години са направени 8 избора. А изборът на областен управител дава 4-годишен мандат на стабилност на второто ниво на управление и няма да има такива сътресения, когато се сменя правителство.
Както виждате и местната власт, тя е една от най-стабилните власти, защото има един 4-годишен мандат и би следвало, когато се избират местните органи на властта да се избират и регионалните органи.
Ще дам пример – в Англия има само 8 министерства. Една голяма държава от 60 милиона има 8 министерства. Всичко е в рамките на регионите.
Ще ви дам един пример в Чехия. Там в самата община се издават и личните карти, международните паспорти, шофьорските книжки. Общината е в центъра на услугите на населението. Аз съм бил свидетел в Чехия, където в една община само в рамките на 10-20 минути се издава лична карта. Има нещо като банкомат, подписва се декларация и веднага ти се издава личната карта. А при нас това се извършва в органите на Министерството на вътрешните работи.
И този масив от информация трябва да бъде сведен вече до ниво на общини. Дали ще има прегрупиране на нашите общини, това е вече отделен въпрос. Това е един много голям въпрос, защото голяма част от общините не отговарят на условията, които са заложени да бъдат общини. Но това е въпрос вече на решение на Народното събрание и на народните представители, които ще бъдат избрани в 52-то Народно събрание.
Приемствеността между областните управители
Приемствеността зависи от кадрите, които се назначават. Голяма част от кадрите, които нямат достатъчно опит в местностното управление и в държавните структури, минават през един известен период да се запознаят с дейността. Този период може да бъде и по-кратък, може да бъде и по-дълъг. В сегашния случай, при една повсеместна смяна, винаги има такива сътресения. Това не е добре както за местното самоуправление, така и за държавното управление, защото всички процеси, които са били започнати, няма контакт, няма приемственост на нещата.
Примерно в Русе новият областен управител нито един път не ме е попитал какви са проектите, какви са задачите. И едно такова временно правителство, както е това, основната му задача е да проведе изборите, а не повсеместна смяна на всички институции, както и на областни управители, на ръководители в различни министерства. Това трябва да бъде направено от действащо редовно правителство. За един такъв кратък период от време тези промени саботират държавата, защото голяма част от проекти, които са започнати, се прекратяват не поради това, че не искат да се случат, а поради незнание.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
