Обект на ЮНЕСКО
На 22 км югозападно от Русе, до село Иваново, се намира археологическият резерват „Ивановски скални църкви“. Високо в скалите, на 40-50 метра над земята, се виждат отворите на живописни пещери, в които са живели средновековните аскети и монаси исихасти.
През 12-14 век на това място е съществувал манастирски комплекс. Монасите са разширявали естествените пещери и са ги превръщали в параклиси, църкви и жилищни помещения. Сега може да се види част от запазените стенописи на църквата „Света Богородица“, които се определят като върховно постижение на българското средновековно изобразително изкуство.
Скалният манастир „Св. Архангел Михаил“ при с. Иваново и запазените в него стенописи преди 1979 г. са включени от ЮНЕСКО в списъка на световното културно-историческо наследство. Още през първите десетилетия на Второто българско царство (XII-XIV в.) скалните манастири превръщат долината на р. Русенски Лом в прочуто религиозно средище. Привлечени от духовния кипеж, там се стичат монаси и книжовници от цялата страна. Манастирът се разширява почти до края на XIV в., когато включва осем големи обособени комплекса от помещения с храм към всеки и голям брой други самостоятелни килии.
