То е пред очите на всички в публичното пространство. Дотолкова сме свикнали с ежедневието, че не му обръщаме никакво внимание. Трябва да се загледаш, за да осъзнаеш, какво виждаш. Малко е трудно наистина, защото понякога е скрито зад климатици, а и в непосредствена близост са изрисувани графити.
Макар и да успеете да откриете бронзовата пластика, то остава неясно кой е авторът и как се казва творбата. Отново липсва каквато и да е информация. Предполагаме, че става въпрос за оцеляло изкуство от социалистическия ни период. Самата пластика изобразява момиче с гълъб. Можем само да гадаем дали това не е гълъбът на мира на Индира Ганди, а е възможно момичето да е самата Людмила Живкова. Няма към кого да се обърнем за точна и коректна информация, а и всеки е свободен да види в дадената творба това, което усети в момента.
За прахът и мръсотията по бронзовата пластика няма да коментираме. Въпросът е , че трябва да има отношение към изкуството. Дори и от социалистическия период, творбите трябва да се пазят и да има основна базова информация за тях, поне за хората, които успеят да ги открият в забързаното ни ежедневие.
Защо пък точно там са монтирани тези климатици и кой е дал разрешение, това е съвсем отделен въпрос…
