Много хора с върбови клонки се стекоха край въжения мост при река Русенски Лом в село Красен, където бе изнесена иконата на Исус Христос. Както писахме, доброволци създадоха пътека до светата обител, обитавана през 13 век от монах-исихаст, лекувал местните.
Иконата на Исус Христос Пантократор бе осветена от свещеник от Русенската митрополия, след което всеки желаещ имаше възможността да се докосне до нея, да я целуне и да бъде поръсен със светена вода.
Мъже в народни носии пренесоха на ръце иконата, нарисувана върху тежка 200-годишна дървена врата, до скалната обител. Тя бе поставена в нишата, където много от хората запалиха свещичка на това свещено място и се помолиха, както и се полюбуваха на красивата панорама към село Красен и Поломието. Според организаторите мястото с множество кръстове е силно енергийно и зарежда вярващите.
Малко след освещаването на иконата и поставянето й в нишата, се случи и първото чудо. 81-годишна жена, която получи здравословен проблем и бе със спряло дишане, бе върната към живот, след като бе реанимирана продължително на място в подножието на скалата. Хората не вярваха, че силата на това място ще допусне някой да си отиде точно тук, на Лазаровден, и молитвите им бяха чути. До идването на Спешна помощ жената вече дишаше отново, след което медиците поеха грижите за нея.
Сред присъстващите в Красен бяха Васил Василев, който е изографисал иконата, и уредникът от Регионалния исторически музей-Русе Евгени Георгиев. Васил Василев е бил дълги години дипломат в чужбина, а вече като пенсионер живее в района. Да рисува икони е негово хоби, като винаги ги е дарявал. Случайна среща с доброволците и енергията на мястото се превръщат в повод за новата му творба – копие на оригиналната икона на Христос Пантократор, която да бъде поставена в скалната ниша. Най-голямото предизвикателство е било размерът й – 2х1 метра, тъй като досега е рисувал само малък формат. Отнело му е две седмици работа, но има усещането, че е било на един дъх.
„Нарисувах я с чисто съзнание, че правим нещо добро за местни хора, които обичат своя район. Първоначално идеята беше да се постави Богородица, но аз като видях това място, то е твърде силно, твърде сурово, стига се по едни скали и ми се стори, че е по-уместно да бъде някакъв мъжествен образ. Затова подбрахме образа на Христос Пантократор, Христос Всесъдържец. Това е копие на икона, която се намира в манастира „Св.Екатерина“ в Синай и е най-старото изображение на Христос Пантократор от 14 век. Нарисувана е по поръчка на императора от византийски иконописец. Тя е много силна, погледът на Христос е внушаващ – с едното око строгост, с другото око доброта, и има нещо много специално излъчване в тази икона и затова се спряхме на този образ“, разказва Васил Василев.
Уредникът от музея Евгени Георгиев споделя, че долината на Ломовете е известна с множество пещери и скални ниши, използвани от прастари времена и особено през Средновековието. Тук е най-големият брой скални манастири в България, като най-известните са Ивановските скални църкви и Басарбовския манастир. „Има и такива, които излизат с течение на времето. Такъв е случаят в село Красен – скална килия до тяхното село. Миналата седмица случайно разговаряхме с жителите на селото, питаха дали може да се сложи икона. Но тук ги няма издълбанията, които да показват, че става въпрос за храм. Въпреки че е килия, нека да сложат. Чудесна инициатива, стига да няма къртене и посегателство върху скалата и обекта. Похвално е, много труд е положен“, казва Евгени Георгиев.
Той разказва, че около Красен има много скални манастири, а навремето е имало и църква, която е била разрушена по комунистическо време заради разширяването на бившия Гъбозавод. Но една от интересните истории е свързана с важна личност, духовен и политически водач от Средновековието – Свети патриарх Йоаким Първи.
„В неговото житие е написано, че той, идвайки от Света гора, се заселва и живее в пещерите в близост до крепостта Красен. Това не е днешното село, а крепост отгоре върху скалите, но в непосредствена близост. Било е голям средновековен български град, щом фигурира в писмени източници. Йоаким издялква малка църквичка и живее там с трима свои ученици и тук се среща с българския цар Иван Асен Втори, започва и тяхната духовна връзка. Царят го дарява с много злато, което той използва за създаването на Ивановския скален манастир, на който става пръв игумен, а на по-късен етап вече се стига и до извоюването от двамата на самостойна българска Патриаршия и Йоаким става първият български патриарх“, разказва историкът.
В последните години се наблюдава положителна тенденция към популяризирането на интересните места в Поломието. Различни дружества, приятели, доброволци или фирми прокарват маршрути, поддържат ги, почистват ги и ги косят, слагат табелки и част от тези свети обители влизат в рамките на тези туристически маршрути.
