Източеното наполовина езеро в Лесопарка „Липник“в Николово породи многобройни реакции, свързани най-вече с притесненията за бъдещето на една от атракциите на Русе и място за тренировки и състезания на стотици спортисти. Треньори в гребните спортове и местни жители разказват, че ситуацията е изключително тревожна. Общински съветници повдигнаха въпроса пред местната администрация, откъдето стана ясно, че от Държавната агенция по метрология и технически надзор са дали предписание на общината езерото да бъзе изпразнено изцяло.
Ева Пашева, треньор по кану-каяк:
В момента картината, която се вижда, е тревожна, защото заради обилните валежи, които настъпиха, се получи едно частично компрометиране на дигата, но Кризисният щаб, който се събра, взе за нас много крайно решение и според мен вече в езерото Липник това е началото на една екологична катастрофа. Защото тук бреговете вече са дръпнати с по 3-4 метра навътре и горе след хилядарката всичко е вече в тиня и кал. Тук има животински свят, флора и фауна, в момента няма никакви птици, никакви патици, има едно голо езеро и лоша миризма.
Ние всеки ден алармираме, тревожно е падането на водата, ние вече гребем на една дистанция около 600 метра дължина, езерото се сви на дължина и на ширина. Конкретно нямаме информация дали ще се спре източването или не, или ако има някакво спиране, то е за 24 часа и след това отново се подновява източването.
Това е много тревожно за нас специално тук, където имаме основни бази, като кану-каяка и академичното гребане. За нас това е пагубно, защото смятаме, че децата, които са около 120 в двата клуба, де факто няма къде да спортуват. Нищо, че идва зима, ние имаме национални състезатели, имаме до декември месец тестове, тази седмица отиваме в Пловдив, следващия месец към 21-и имаме 2 х 4 километра тест. Това не ни позволява да водим изобщо подготовка тук.
Искаме да бъдем съпричастни с мнението, че има притеснения за дигата и за населението на Николово, но аз смятам, че това не трябваше да се допуска – до такава степен да се изпразва езерото, защото за мене, която аз съм на 63 години и съм тук от 12- годишна възраст, за мене това е меко казано несериозно. Аз знам цялата конструкция на езерото, аз съм го виждала изпразнено, аз съм виждала цялата дига, тя е с бетонна стена. Мисля, че информацията, която се дава или хората, които дават тези наставления, не се съобразяват с много неща и няма никакъв последваш план за действие как ще се напълни това езеро.
Аз знам за какво става въпрос. Аз съм била 12-годишна тук, когато езерото наистина се източи с цел разораване на езерото, разчистване и след това то се пълнеше в продължение на 3 години, като тогава имахме Чифлишко езеро, а сега нямаме Чифлишко езеро и това значи, че ние ще го напълним за 5 години, защото се пълни само от природата и от Бога.
Тук няма основен водоизточник, който да напълни езерото, което мен ме наранява и аз се натъжавам. Това е и едно място за русенци, където смятам, че е за отдих, за туризъм, за спокойствие, а ние просто с лека ръка унищожихме този природен феномен.
Има ли алтернатива за гребането – На път сме да го зачеркнем, ще ви обясня защо. Преди много години ние имахме бази на река Дунав. На река Дунав имахме много инциденти, които слава на Бога се разминаха без удавения. Академичното гребане се прехвърли на езерото Липник след нас, защото действително вече стана невъзможно там да се гребе. Горе на хижа „Приста“, където е остров Люляка, заради засушаването в момента има вода толкова, колкото е тук. И там е пясъчник, там база има на университета, където е със страхотно стръмен бряг. Там деца не може да пускаме, няма как да стане. Това е опасно место и ние наистина нямаме алтернатива, никаква.
Нашата алтернатива е единствено да се подготвим с деца, примерно тук, а които са национални състезатели, до декември месец някъде извън Русе. Но ако това нещо продължава март, април, май, ние сме 120 деца. Как, къде, кой ще ни помогне? Ние нямаме финансите. Катастрофата е голяма по отношение на тренировъчния процес. Не знам какво правим и как ще съществуваме и изобщо дали ще можем да имаме някакви успехи или нещо от този род. Защото ние сме клубове със 70- годишна история. И мисля, че не е честно. Не е честно.
Ако се даде препоръка да се източи цялото езеро, това ще е неразумна постъпка.. Ако може по някакъв начин да се спре това източване и да остане на това ниво езерото, и просто да се намерят компромисни варианти и всички ние да можем да не чувстваме липса на вода и да можем да се продължим, дори на този малък обем на вода, своята подготовка.
На другия край на езерото след хилядата метра ние имаме поставени колове преди 30 години , които са със цел овеховане на коридорите, като провеждаме състезание тук. Когато трябваше да провеждаме състезание, ние викахме водолази, които трябва да се гмурнат, за да изтеглят едни опашки , за да прикачваме коридорите. В момента, когато коловете стърчат, там е абсолютно тиня. Сега тук има риба, която аз не знам по какъв начин и как ще я спасят защото действително, ако тази риба остане неизловена и тя умре тук, повярвайте ми, там сигурно има специалисти, но и аз смятам, че тук ще стане екологична катастрофа. Това ще бъде страхотна миризма. Отделно, което искам да кажа е, че не всички вили и къщи тук имат септични ями. Те имат импровизирани устройства и всички фекални води отиват на дъното на езерото. Което също е екологична катастрофа.
Причината за проблема с дигата според мен е нивото на водата, която дойде след обилните валежи, които продължиха над 50 часа. Това наистина беше нещо, което може да даде компрометиране на дадени участъци.
Другото, което така съм се замисляла, е, когато се строи мостът между малкото езеро и голямото езеро. Аз съм свидетел на преминаването на страхотно голям тонаж и много камиони, които, за да може да се почне да се работи с тежка техника там, провървяха тонове камиони с бели камъни, които един път бяха заслани. След като се разбра, че има някаква неуредица, отново тези камиони минаха, които трябваше да изгребат и отново да изнесат камъните. След това отново, когато се отвори проектът, за да се направи моста, отново тези камиони минаха и отново носиха камъни, а там има ограничения на тази стена и не трябва да минават повече от 10 тона камиони. Имаше една тежка техника, която правеше изключително дълбоки основи, също преминаваше оттук един голям камион с извънгабаритен товар и смятам, че всичко това води до тези сътресения.
Местен жител, който живее край езерото
Зле е работата, мирише, тиня. Ще почне да мре рибата, ще стане замърсяване, и миризми, и всичко. Да я изловятт, да продадат на хората, да го източват, да няма зарази. Тя ще почне да мре и да се разлага. И какво правим тук? Болести.
Това да е източено – тук идват от цял свят състезания по кану-каяк. Не знам, как ще го напълнят – след 20 години?. Дано да го направят, да го спасят, да го напълнят пак. Какво ще правим и с тези, които са си вкарали каналите и мърсят езерото. Какво става с тях? Нали има управа за тази работа?
Зам.-кметът Никола Лазаров пред общински съветници
Във връзка с въпросите какво е наложило източването? Ще почна отзад напред. Това е един протокол от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. И в частност Главна дирекция на надзор на язовирните стени и съоръженията към тях.
Когато установихме евентуалния проблем, първото нещо, което направихме, което е задължение на администрацията на кмета, да се намерят специалисти, които да направят съответните констатации. Ние като администрация имаме договор с оператор на тази стена. Този оператор естествено дойде веднага, дойдоха и други специалисти с съответните инженерни специалности и те изявиха притеснение в това дали не може да настъпи проби в стената. На тази среща бяха и от съответната Държавна агенция за метеорологичен и технически надзор, които са регулатор.
Техните предписания в протокола, който имам пред мен, са следните:
-Да се извърши извънредна инспекция, със съответните срокове са предписанията,
-Да се въведат в информационната система документи от експлоатацията на язовирната сцена и съоръженията към нея. Такива протоколи и доклади, доколкото знам, на 6 месеца се получават от въпросния оператор. Преди това, доколкото ми е известно, нямаме констатации за проблеми по язовирната сцена.
-Да се представят във въпросната агенция документи за изграждане и въвеждане в експлоатация на асфалтовия път по короната на язовирната сцена.
По-интересното е, по осъществяване на безопасната техническа експлоатация – да се понижи контролирано водното ниво, защото има значение колко бързо се източва язовирът. Предполагам, повечето знаете къде отива тази вода. Стига до Мартен, там вече се изпомпваше, благодарение на Пожарна безопасност. Помогнаха ни изключително много с помпите, за да можем безопасно да отводим наводнените райони.
–Да се понижи контролирано водното ниво в язовирното езеро през основния изпускател до пълното изпразване на водохранилището съгласно график за понижение на водното ниво.
В момента, знаете, че има екип от БАН, които правят съответните проби. Нашето желание е те да приключат възможно най-бързо. Да получим, дори преди излизането на официалният доклад, съответната информация, с която да поискаме тези предписания да бъдат отменени. Защото, ясно е, никой от нас не иска това езеро да бъде пресушено. Другото – организирана е среща с риболовни сдружения и ИАРА, да обсъдим дали да забраним риболова до момента, в който се възстанови нивото. В никакъв случай ние не искаме да допуснем изпразването. В момента не е спряно, защото спазваме това, което държавата ни е наложила. Няма вариант ние да не го спазваме.
Имаме уверения от оператора, че към момента няма опасност за аквакултурата. Операторът взема решения на база на предписанията от въпросната агенция.
