Най-мръсната бронзова фигура в Русе привлича вниманието със своя външен вид. Години наред върху скулптурата се е трупала мръсотия, прах, дъжд и какво ли още не. В резултат „младежът“ изглежда доста отчаяно. В личната ми класация той заема категоричното първо място в момента, след като измести досегашния лидер – паметника на Елиас Канети пред Дома на учителя.
Реално погледнато, въпросната фигура няма смисъл да се почиства точно сега, тъй като в района все още текат дейности по фрезоване и асфалтиране на улици. В непосредствена близост приключват и строежите на две сгради. От преминаващите камиони и изкопни дейности по бронза се е наслоил прах, а гледката от лекета по фигурата е неповторима.
Покрай вида на скулптурата възниква и въпросът кой е нейният автор, кого е изобразява, има ли някакво значение за русенци. Табелка или плочка с информация липсва, а след усилено търсене в интернет попаднахме на кадър от преди години, който показва, че е имало посегателство върху фигурата. Част от пластиката се оказва отрязана и взета от неизвестен извършител. По лични спомени, преди години имаше още едно посегателство, но то се изразяваше в изрисуване на „слипове“ с бяла боя. Сега момчето отново е голо, но си остава мръсно и неизвестно.
Единственият регистър, който е публичен, е на паметниците на културата в Русе, но той описва само сградния фонд. Актуалността му не е много достоверна, тъй като в него има и сгради, които вече са съборени. Списък с поставените в градския екстериор скулптури и паметници няма.
Свързахме се с архитекти, художници и реставратори с единствената цел да получим насока къде и кого да питаме.
Все пак се оказа, че има един човек в града, който знае – скулпторът Зюхтю Калит. Той ни разказа, че въпросната фигура си има име и то е „Атлет“. Някъде в началото на 70-те години е била изработена от младия тогава, току що завършил Художествената академия скулптор Георги Радулов. В онези времена почти всички паметници, фигури и барелефи в Русе са били правени от Георги Радулов.
Изработването на спортиста било съвпаднало и с отличното представяне в А група на тогавашният ФК „Дунав“.
В зората на демокрацията, при кметуването на Асен Тасев, голяма част от социалистическото творчество е била премахната, демонтирана и съхранена. Броят на тези паметници е толкова голям, че е достатъчен да се направи един музей на открито, който да показва творбите от него време на едно място, сподели идеята си Зюхтю Калит.
Дали това ще се случи някой ден, тепърва предстои да видим. По-реалистично е паметниците в града да се обходят, почистят и да се вкарат в регистър, където да има информация за тях, а защо пък не да има на местата им и информационни табели.
