Над 20 доброволци от Русе, които имат вили в село Красен, възродиха скална обител на монах-лечител от 13 век в Поломието. Те са дали нов живот на мястото и пътя до него буквално от нулата, като в събота, на Лазаровден, ще бъде направено освещаване от свещеник от Русенска митрополия както на скалната обител, така и на специално изрисуваната икона на Исус Христос. За идеята и нейната реализация пред нас разказват доброволците Боряна Данаилова, Таня Ангелова и Денислав Денчев, които разходиха екипа ни по пътя до обителта.
Всичко е започнало с решението им да направят пейки, където да седнеш и да се наслаждаваш на реката. Усещането и енергията на мястото, където навремето се събирали младите хора, ги вдъхновило да възстановят и моста, от който била останала само част от конструкцията. Поставени били въжета, дървени елементи и така било дадено началото на пътя към скалната обител.
„Усещаме енергията много силна, знаем ,че през 13 век са живели тук монаси-исихасти, по този повод е написан и романът „Сърце“ на Виктория Бешлийска“, споделя Боряна Данаилова.
Оформянето на пътя до скалната обител е станало с разрешението на кметството в Красен и дирекцията на Природен парк „Русенски Лом“. „Мястото беше непроходимо, неподдържано и нямаше достъп до пещерата. Беше извършена санитарна сеч, като няма засегнато нито едно голямо дърво, почистихме, направихме пътеката към пещерата, направихме стъпала , подход, парапети, да бъде безопасно достъпна“, обяснява Денислав Денчев.
По пътеката има различни табели и послания, свързани с флората и фауната в Поломието и с призиви за опазването на природата. Най-трудната част са били стъпала – около 60, които са направени без никакъв бетон, без да се нарушава природата.
Тази скала е най-високата точка в Поломието, а отдалеч по нея могат да се забележат 15-ина кръста. Навремето е имало и светилище в близост до обителта на монаха, но при събаряне на скалата то е било разрушено. А според поверието в близост до пещерата, където монахът е лекувал, има и скална ниша, където е спял.
Самата пещера е изчистена от прах и пепел от доброволците, които са се натъкнали на интересни неща – дупки, чието предназначение не е ясно, и две изображения на лица. Показва ги Таня Ангелова – едното е в профил, другото в анфас.
Необичайните моменти не свършват дотук. Още в самото начало доброволците решават да сложат икона на Исус Христос в скалната обител. По това време те срещат двама туристи, дошли да се разходят в района. „Бяха възхитени от мястото, споделих им за иконата и единият, който се оказа пенсиониран български дипломат, каза, че той ще я нарисува. Решихме да използваме стара дървена врата на 200 години, която ни беше подарена, и той да нарисува иконата върху нея. Когато качихме вратата, за да видим дали ще влезе в нишата, размерът й съвпадна идеално с мястото“, разказва Боряна Данаилова и подчертава, че няма случайни неща.
Отделно край реката те са направили кът за барбекю, беседка и пейки с позитивни послания.
Доброволците имат още идеи, но за всичко това може да видите повече във видеото.
