Все повече български търговски речни кораби преминават под чужд флаг заради ограничения в Кодекса на търговското корабоплаване. Управители на речни компании от Русе споделят, че проблемът е свързан с липса на български квалифицирани кадри – капитани и механици, а сегашните текстове в закона не позволяват за търговските кораби да се наемат кадри от страни извън ЕС – например Украйна и Сърбия.“ Докато други държави от ЕС като Австрия, Унгария, Словакия, Германия, позволяват украинските кадри да са капитани на техни кораби и си решават проблема с приток на кадри от Украйна, ние не можем да направим това“, коментира Драгомир Кочанов, управител на корабна компания и бивш председател на Българската Дунавска камара.
„Проблемът е с кадрите, особено специализираните – капитани и механици. От доста години нямаме възпроизводство на такива кадри. Освен това, от приемането ни в ЕС много от умелите, добрите капитани успяха да сменят корабните компании, работят на пътнически кораби, голяма част от тях по европейските вътрешно водни пътища, и намалява изборът в България. Увеличи се бройката на корабособствениците и конкуренцията между тях предизвика отлив на кадри от едни към други и най-вече към европейските страни, където са по-високи възнагражденията в пътническите кораби. Затова проблем в България се явява в законодателството в Кодекса на търговското корабоплаване и задължението капитанът и главният механик да бъдат с български паспорти. Това не дава възможност на корабособствениците да наемат кадри от държави, които не са членове на ЕС – говоря за Украйна, където има най-много кадри, и Сърбия. Това ни поставя в тежка ситуация, работим с пенсионери основно, с капитани, които са в края на кариерата си. Сега решаваме проблема с тях, но какво ще правим след 5 години. На единият ни кораб капитанът е 70-годишен в момента“, казва Кочанов.
Във всички останали дунавски страни от ЕС и Швейцария включително няма забрана за работа на кадри от Украйна и от Сърбия. Българската Дунавска камара многократно е пускала информация до всички администрации, които биха могли да съдействат за решаване на този въпрос до Народното събрание. За съжаление досега нямаме позитивен отговор и нямаме развитие в тази посока, казва още Драгомир Кочанов.
По думите му българското образование не произвежда нужните кадри, тъй като Морското училище е прекратило обучението на специалисти за речния флот поради незаинтересованост на завършилите, които избират да работят на море. „Професионалната гимназия за корабоплаване и корабостроение не е съгласувала своите програми с директивите на ЕС и децата, които завършват, нямат пълна правоспособност да започнат като моряци и след това да растат в капитани. Трябва да имат три години като стажанти, за корабособствениците това е допълнително финансово натоварване, тези бройки не се изискват и те ги пропускат и няма къде да се обучават. Резултатът е, че много малко са децата от Речната гимназия, които продължават в речното корабоплаване“, коментира Кочанов.
Все повече български корабособственици в товарните превози преминат под словашки флаг, който е най-популярният и най-изгодният дунавски флаг в момента. По-удобно е, набират се кадри от всички дунавски страни и нямат проблеми. „Фирмите, за които работя, се въздържат от такова решение, но в близко бъдеще, като изчерпим ресурса от пенсионери, ще трябва да го направим“, казва още русенецът.
В Кодекса на търговското корабоплаване, който е общ за морските и за речните кораби на България, трябва да се промени само един член, в който е посочено, че капитаните и механиците трябва да са с български паспорт. Това трябва да отпадне и да се разшири към трети страни, за да се реши въпросът, смятат от бранша.
